Историята на мотоциклетите, носещи емблемата с разперилия криле орел започва преди цели 94 години, в далечната 1921 г. Още веднага след това Мото Гуци участва в спортни състезания, първото от които е трудното рали Милано-Неапол. Двете Мото Гуцита завършват на 20 и 22 място. Но победата идва само 30 дни по-късно, на 25 септември 1921 г., когато Мото Гуци печели легендарното Тарга Флорио с пилот Джи
но Финци. С това започва победната серия, включваща 14 световни титли и 11 турист трофита. Първата победа популяризира марката и повишава търсенето. През 1921 г. са произведени 17 мотора Нормале на цена от 8500 лири. От ръчно производството става индустриално, фабриката се разширява до 300 м3 със 17 работника.
От този момент нататък производството нараства постоянно. През 1923 г. Мото Гуци става известно и високо ценено навсякъде, а на 7 септември 1924 г. Гидо Ментасти триумфира с C4V (еволюция на 1-вия прототип) над съперниците си и спечелва Европейския шампионат. През 1934 г. Мото Гуци става най-важната мотоциклетна фабрика в Италия.
През 1935 г., ставайки първият не-английски победител в легендарното Турист Трофи на остров Ман от 24 г., Мото Гуцито на Стенли Уудс налага еластичната рама сред състезателните мотоциклети. Моторите са с двигатели с обем 250 см3, едноцилиндрови, или 500 см3 ве-образни, с ъгъл 120 градуса между цилиндрите. Максималната скорост надвишава 200 км/ч и те доминират по световните писти в следващите 20 г. Постоянната изследователска работа на фирмата води до построяването на въздушен тунел през 1950 г., единствен по рода за времето си, с което подпомага разработката на първия модерен аеродинамичен обтекател, утвърдил лидерството в спорта. Но това не задоволява конструкторите на Мото Гуци и Джулио Чезаре Каркано конструира Guzzi 500 Otto Cilindri (8 цилиндра), станал първият 8 цилиндров мотоциклет в света, с мощност 80 к.с. и максимална скорост 285 км/ч. Само оттеглянето на фирмата от състезания през 1957 г. спира този изключителен проект. В началото на 50-те год. Мото Гуци е голяма компания, разположена на 24 000 м2, с 1500 работника. В края на десетилетието обаче, италианската мотоциклетна индустрия изпада в криза. Бързо развиващата се след Втората световна война италианска икономика и нараснал жизнен стандарт прави автомобила вещ, която вече е достижима за много хора и ги кара да предпочитат да си купуват автомобили, а не мотоциклети. През 1957 г. 3-те водещи италиански мотоциклетни фирми Мото Гуци, Джилера и Мондиал, решават заедно да се оттеглят от мотоциклетния спорт. На 26 септември 1957 г. се затваря славната глава от историята на Мото Гуци, включваща 14 световни титли и 11 турист трофита. През 1964 г. Мото Гуци официално изпада в криза. Основателите на фирмата вече ги няма, за да и вдъхнат ентусиазъм. Емануеле Виторио Пароди умира през войната, синът му Джорджо, също умира внезапно през 1955 г. Карло Гуци е стар и болен и се оттегля в пенсия. По-късно, през 1964 г. умира на 75 г. Тогава Енрико Пароди, братът на Джорджо, поема управлението. През февруари 1967 г. Мото Гуци е продадена на индустриалната група Seimm. В опит да преодолее кризата и да задоволи промененото търсене, Seimm започва производство на евтини мопеди. Така се раждат моделите Dingo и Trotter. Успоредно с производството на мопеди, Джулио Чезаре Каркано започва разработката на ве-образният двигател с 2 цилиндра под ъгъл 90 градуса, станал постепенно символ на марката. През 1967 г. 703 см3 -вото Guzzi V7 се появява на пазара и бива прието много добре. Последвано е от V7 Special, а по-късно и от легендарното V7 Sport, мотоциклет с изключително поведение на пътя и модерен атрактивен дизайн. Америка се влюбва в тази нова Гуци технология и италиански стил и скоро започва разработката на версиите Special, California и Ambassador. Тези мощни и елегантни италиански крузери привличат въображението на американците до такава степен, че стават главни герои в много филми и реклами. Тези изключително успешни модели запалват страст, която все още е жива в Америка. През 1973 г. фирмата е купена от Де Томазо Индъстрис Груп. Придобиването от Де Томазо се изразява в старта на производството на серия от 4-цилиндрови модели, най-успешен от които е Guzzi 254 от 1975 г. Привържениците на Мото Гуци обаче ясно демонстрират, че ценят традицията повече от новите идеи, и компанията бързо се завръща към 90 градусовите двуцилиндрови машини, превърнали се в неин символ. Знаменитият дизайн се прилага и на по-малки двигатели, като V35 и V50 през 80 - те години. Същото десетилетие е характерно с въвеждането на американския стил с моделите Florida и Custom, както и ендуро моделите. Продукцията се концентрира в 2 главни направления - Гран Туризмо и Хай Пърформанс, типизиращи марката с репутацията на комфортни машини за дълги разстояния и наследници на славна спортна история. Без съмнение, най-известният Гран Туризмо модел е California. По-късните версии се характеризират с електронно впръскване на горивото и интегрална 3-дискова спирачна система с автоматично разпределение на спирачното налягане. Le Mans, Daytona, Centauro и Sport 1100 от друга страна символизират спортното наследство на марката. Всички те са екипирани с ъп сайд даун предни вилки, с колела, фиксирани с плъзгащи се скоби. Този дизайн на вилката е практически същият, възприет от Карло Гуци над 50 г. по-рано в моделите Airone и Astore и представлява впечатляващ пример на пророческа визия и иновативен дизайн, така характерни за Мото Гуци. Характерът на тези машини от 80-те години се отразява и през 90-те години в моделите Nevada, новата California и V11 Sport. Като десетилетие, 90-те години се характеризират със завръщане към класическия дизайн и концепция, осъвременени с прилагане на технически новости и отговарящи на съвременните изисквания. Деветдесетте години са характерни също и с промените в организацията и собствеността на фирмата, които в края на крайщата довеждат до придобиването на Мото Гуци С.п.А. от Априлиа на 14 април 2000 г. Oкончателното споразумение за придобиването на Мото Гуци от Априлия е подписано и финализирано. Така е създадена водещата европейска мотоциклетна групировка с оборот от 1,5 милиарда евро, 24% пазарен дял в Европа и 35% в Италия, годишно производство от 600 000 мотоциклета, с 6000 служители, 8 завода по света и оперираща в над 50 страни. На 3 март 2005 г. Даниеле Бандиера, 47 годишен инженер, бивш президент на Алфа Ромео Бизнес Юнит, е назначен за главен изпълнителен мениджър на Мото Гуци С.п.А. На 24 март Брева 1100, новото италианско предложение в силно конкурентния сегмент на т.нар. нейкид байкс, е представен на публиката в Милано. Той е предназначен за тези, които обичат италианските мотоциклети и които искат да открият нов стил на каране. Многобройни са подобренията по двигателя, който благодарение на усъвършенстваната система за впръскване на горивото покрива нормите за екология Евро3. Задвижването е с помощта на патентования реактивен карданов вал.
