04/02/2026
Преди време си говорих с колеги, как не съм правил реставрации отдавна. Еми, дойде и този момент около три дни след моето изказване. „Живот ли бе да го опишеш , живот ли бе да го нарисуваш”. Това пред вас са апарати от БМВ 7-ма серия (Е38), преминали бойния фронт Дойран и оцелели, за да разказват истории по пътя. Но преди това трябва да минат през нас! Още с влизането им в работилницата усетих, че тука ще има мъка с разглобяването и изглаждането на тези бъдещи красавци. Време е да ви науча на нещо, колеги! НИКОГА, АМА НИКОГА не нагрявате корпуса на апарат с оксижен за да извадите бутало! Защото ще разстопите основните уплътнения вътре и ще залепнат за буталото като в този случай! Добре, че за не знам си кой път ми се случва и знам как да действам . Цепя буталото отгоре, слагам приспособление и започвам да въртя буталото с два метра лост докато още един бута с лост буталото нагоре. Това нещо е един час труд изцяло на мускули, пот и стружки. ПРИЛОЖИЛ СЪМ СНИМКИ НА ПРЪСТЕНА И БУТАЛОТО. Освен, че шест от общо осем бутала са с окис, деруги и язви едното му направихме цепка на главата. Играх го доктор Менгеле малко. След това не знам колко време чистих окис от вътрешните стени на цилиндрите, а после и от външните. Натъпках тапи и ги минах на пясък. След пясъка взех дремела и загладих ударите от снаряди ,видях обаче, че няма да стане така и взех флекса и загладих с него. Стана бон-бон, после играха малко алуминиев кит и шкурката. Грунда показва, че съм се справил добре с изглаждането . Шкурка на грунда, база, надпис и лак- обичайната процедура. Сглобихме ги с нови части , тествахме и опаковахме. Както винаги, поставих едно подаръче и отпътуваха. Надяваме се вече разказват истории по пътя и са минали доста много километра!